Река Марица заля 150 хиляди декара в Гърция, опозицията поиска оставки
Над 150 хиляди декара земеделска земя потънаха под водите на река Еврос (Марица) в Североизточна Гърция, а бедствието бързо прерасна в политически скандал. Ситуацията в региона остава критична за пореден ден, след като нивото на водата надхвърли критичния праг от 6,4 метра, а край Лавара достигна до стряскащите седем метра. Властите обявиха “червен код” и извънредно положение, но зад природната стихия прозират сериозни институционални пропуски и неспазени обещания.Според официалната информация, обилните валежи са разрушили защитни насипи и са нанесли огромни щети в районите на Мандра, Лавара, Аморио и Дидимотихо. Очаква се отводняването на засегнатите площи да отнеме поне два месеца, което на практика обрича селскостопанския сезон за стотици местни фермери.
Дипломация и прехвърляне на отговорност
Въпреки опитите на гръцките институции да обяснят наводненията единствено с климатичните промени, данните показват по-комплексна картина. Основният воден дебит от близо 1600 кубични метра в секунда пристига от язовир Ивайловград в България, като ситуацията се усложнява допълнително от скъсани язовирни съоръжения както на българска, така и на турска територия около Одрин.
Българските власти подават точна информация за нивата на реките Марица, Арда и Луда река, но регулирането на дебита в настоящите условия е технически невъзможно, предаде БТА. Парадоксално, на фона на потопа, гръцкото правителство сключи четиригодишно споразумение с България за гарантиране на водни количества за напояване през лятото – дипломатически ход, който остана в сянка заради огромните щети в земеделието днес.
Закъснял PR и искания за оставки
Катастрофата отключи сериозно политическо напрежение в южната ни съседка. Представители на главната опозиционна партия ПАСОК обвиниха кабинета в бездействие, тъй като от години се бави изграждането на обещаните съоръжения за контрол на водите.
Опитвайки се да овладее недоволството, премиерът Кириакос Мицотакис посети спешно региона и обеща 30 милиона евро за нови инфраструктурни проекти. Този финансов ангажимент обаче се приема от критиците по-скоро като опит за купуване на политическо спокойствие, отколкото като реално решение, след като икономическият удар върху региона вече е нанесен.