Иранката, която живее у нас, сподели надеждите на своя народ за демокрация
Хиляди майки в Иран, загубили децата си заради репресиите на режима, не плачат, а празнуват след новината за кончината на върховния лидер Али Хаменей. Това разказа Фирузе Акбари, която от седем години живее в България, след като успява да избяга от ислямската република заедно с малкия си син.
“Дори в момента не мога да поема въздух”, сподели емоционално Акбари, цитирана от bTV. Тя обясни, че иранският народ е живял под постоянен натиск близо половин век, през който много младежи и невинни граждани са загубили живота си.
“50 дни не можах да спя, 50 дни очаквах момента, в който да чуя, че Хаменей е убит. Исках да го предадат на иранците, на майките на убитите хора. Все пак беше убит и тази новина е много ценна за иранския народ”, допълни тя.
Краят на един режим
След потвърждаването на смъртта на аятолах Хаменей от световните агенции, иранската диаспора реагира с огромно облекчение. Фирузе Акбари сподели, че нейните сънародници първоначално не са могли да повярват на новината. По нейните думи, дълбоката промяна вече е започнала вътре в самата държава, тъй като огромното мнозинство от гражданите желаят окончателния край на управлението, донесло толкова жертви.
Според Акбари, иранският народ вижда обединителна фигура в лицето на Реза Пахлави – синът на последния ирански шах, който живее в изгнание в САЩ. “Той е единственият човек, след когото се събират хората. В един глас искат той да дойде на власт”, категорична е тя.
Жените като двигател на промяната
В борбата за свобода огромна роля изиграха жените в Иран. Акбари припомни жестокостите на властите, но и проявената изключителна солидарност в обществото: “Една жена беше убита с изстрел. Първият мъж, който отиде да вземе тялото ѝ, беше убит. Втори, трети… Шестима мъже отидоха да вземат тялото ѝ и бяха убити. Това показва смелостта на мъжете и жените. Ние сме заедно в това”.
Самата тя взима трудното решение да емигрира преди седем години, за да спаси детето си от липсата на свобода и постоянния страх по улиците. Дори днес, намирайки се в безопасност в България, тя признава, че споменът за религиозната полиция продължава да я преследва.
Днес най-голямата мечта на иранците е да видят страната си свободна, а лицата на хората – усмихнати, като много от емигрантите вече таят надежда да се завърнат в своята родина.